да промени мъжа си. Веднага вижда как може да го моделира за да стане по-добра версия на самия себе си, или това което тя би искала той да бъде. Разбира се, тя го прави защото според нея, това е за негово добро.
Когато един мъж започва връзка, той се надява жената в която се е влюбил никога да не се промени.
Каква разлика в мисленето само! Защо е така? Защо мъжете се надяват ние да останем същите? Защото когато сме влюбени , когато започва връзката, мъжа получава всичко това, за което говорим тук съвсем естествено от нас. За нас той е единствен. Благодарим му и оценяваме и най-малките жестове, възхищаваме му се, слушаме го с интерес и дори го насърчаваме да ни разказва колкото се може повече- за успехите му, за интересите му, за живота му като цяло. И той се чувства приет такъв какъвто е.
Но.....когато премине романтичния период, който варира от три месеца до една година и половина, ние жените се развихряме и започваме да се опитваме да го променим (а някои дори още в началото).
Когато започнем да прилагаме техниките за промяна се сблъскваме с неговият гняв или безразличие. Дори и да удвоим усилията си, резултатът ще е същият.
Ще дам пример с една приятелка, чийто мъж й казал в момент на нетърпимост към нейните непрестанни действия да го промени:
„От както сме женени 15 години, ти се опитваш да ме промениш! Не ме обичаш и не те е грижа за мен. Няма да се променя нито заради теб, нито за който и да било друг!“
В един момент осъзнаваме, че човекът който има нужда от промяна сме самите ние.
Твоят мъж не се нуждае от предложенията ти за усъвършенстване, а от твоето приемане и насърчение. Знам, че не е лесно и не казвам, че веднъж осъзнато това поведение автоматично ще стане твоя втора природа.