Още през 19. век в Русе започват да се формират временни оперни, хорови и симфонични трупи, резултат от сериозния досег с Европейската музикална култура, която достига до Русе през река Дунав. Играят се спектакли и фрагменти от различни заглавия с участието на различни хорови формации и инструментални състави, като някои от тях показват силни амбиции за създаване на сериозно оперно изкуство, като „Танхойзер“ от Вагнер (1901), „Ернани“ от Верди (1904), „Фауст“ от Гуно (1910) и т.н.
Първата сериозна и постоянна структура, която изпълнява оперна музика е създаденото през 1891 година от А. Паунов и П. Трифонов Музикално Дружество „Лира“. По-късно в града се формират различни частни музикални и оперни трупи, които с различен успех представят известни заглавия от световната оперна литература и успяват да събудят трайно интереса на русенци към оперния театър.
В резултат на набиращия все по-голяма популярност оперен жанр, през 1919 година се създава и Оперна Дружба – институцията, която след различни трансформации днес познаваме като Държавна опера – Русе. Диригенти на състава са Димитър Иванов и Йордан Минков, а за сценичното присъствие помага изключително много Бачо Киро. Първата премиера е на 23. Април 1919 – операта „Камен и Цена“ от Иван Иванов.
В първите години се играят десетки спектакли от български композитори (много от които са забравени днес), като „Тахирбеговица“ от Димитър Хаджигеоргиев и „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов – заглавие, което поради интереса към него се поставя няколко пъти в периода 1929-1947, но също така се поставят и различни оперети, като „Корневилските камбани“, „Царският пуяк“, „Силен като турчин“ и други.
Поради осъзнаването на факта, че сериозна оперна дейност много трудно може да се осъществява само с частни средства (поради което през годините Оперна Дружба няколко пъти е трябвало да спира дейността си), както в резултат на новата държавна политика след 1945 г., през 1949 година Оперна Дружба – Русе бива одържавена и трансформирана в „Народна опера – Русе“. Първата премиера на вече държавната опера е „Травиата“ от Верди – на 27. Ноември 1949 г. Постановъчният екип с диригент Константин Илиев, художник Асен Попов и режисьор Драган Кърджиев оставя трайни следи в развитието на театъра.
В първите си години като държавна институция, Русенска опера съществува под общо административно ръководство с Русенския театър и се помещава в Доходното здание. През 1952 година, след изключително успешно представяне година по-рано на прегледа на оперните театри в София с „Дон Паскуале“ от Доницети, операта вече е напълно самостоятелна административна единица и нейн първи директор като такава е Георги Чендов.
До 1954 година, главните диригенти на Русенска филхармония (Константин Илиев, Добрин Петков, Руслан Райчев) са били и диригенти на Русенска опера, от сезон 1954-1955, Русенска опера получава и своя първи главен диригент – Ромео Райчев. През следващите десетилетия със състава работят такива български музиканти като диригентите Борис Хинчев, Михаел Ангелов, Димитър Манолов, Иван Филев, Веселин Байчев, Милен Начев, Георги Димитров, Найден Тодоров; режисьорите Драган Кърджиев, Михаил Хаджимишев, Евгени Немиров, Димитър Узунов, Стефан Трифонов, Аврам Георгиев, Пламен Карталов, Павел Герджиков, Огнян Драганов; хореографите Асен Манолов, Маргарита Арнаудова, Асен Гаврилов, Петър Луканов, Хикмед Мехмедов, Силвия Томова; сценографите Асен Попов, Ани Хаджимишева, Петър Попов, Венера Наследникова, Димитър Киров, Мария Трендафилова, Иван Савов, Радостин и Бояна Чомакови; хормайсторите Атанас Димитров,Томина Сидова, Христо Стоев и Стелиана Димитрова.
Сезон 1955-1956 е един от възловите моменти в историята на Русенска опера. През 1955 година Русенска опера изнася свой сезон в град София със заглавията „Ловци на бисери“, „Селска чест“, Риголето“, „Отвличане от Сарая“ и „Съперници“. Същата година е изграден и новият дом на операта – превърналата се в емблема на град Русе сграда, където Държавна опера - Русе се помещава и до днес. Първата премиера в новата Опера е на 5. Февруари 1956 година – оперета „Евгений Онегин“ от Чайковски.
През 1958 година Русенска опера започва, продължило с десетилетия сътрудничество с Националната опера на Румъния в Букурещ, а година по-късно започва и тясно сътрудничество със Съюза на композиторите в Москва, в резултат на което в Русе се изпълняват поредица заглавия на руски и съветски композитори (Прокофиев, Хренников, Стравински, Шостакович), повечето от които – за първи път в България. Своеобразен връх в тази съвместна дейност е и премиерата през 1965 година на създадената специално за Русе версия на операта „Катерина Измайлова“ от Дмитрий Шостакович. Самият Шостакович взима дейно участие в подготовката на спектакъла и работи в тясно сътрудничество с диригента Ромео Райчев и режисьора Евгени Немиров. В резултат и като благодарност за съвместната работа на Шостакович с Русенска опера и Русенска филхармония, композиторът става почетен гражданин на град Русе.
Русенска опера работи активно и за популяризирането на българското оперно творчество. Опери като Цар Калоян от П.Владигеров, Янините девет братя от Л. Пипков, Йоанис Рекс и Мария Десислава от П. Хаджиев, Еленово царство от К. Илиев, Синята птица от С. Пиронков или балети като Козият рог от Кр. Кюркчийски и Нестинарка от М. Големинов са само някои от поредицата български заглавия в репертоара на трупата през годините.
През 50те и 60те години на 20 век, едно забележително трио добива голяма национална и международна известност и предизвиква