Toгава и сега" Израснах в един от н

Toгава и сега"

Израснах в един от най-бедните квартали накрая на София – ж.к. „Дружба“. Поне тогава беше така. Напоследък все по-често, може би защото и аз понатрупах ЕГН, се сещам за ония времена и най-вече за 80те – моето детство.
Въпреки твърде оскъдните средства, с които хората разполагаха и „кутийките“ от по 78кв.м. за 6 души, както бе в моя случай, по улиците кипеше живот. Момичетата скачат на въже или ластик, други хвърлят „народна топка“, момчетата също се включваха понякога или се организираше небезопасната игра на фунийки, после турнири по футбол или баскетбол, „стражари и апаши“. Конкуренцията в играта на топчета надхвърляше всякакви граници, при което някои таланти успяваха от два метра да уцелят така най-важната капачка от „Кока Кола“ със стойност на три такива от „Светло пиво“.
Тъй като във всеки един от деветте входа на блока ни, живееха по десетина деца между 8 и 15 години, често навън се събирахме петдесет, че и повече малки, големи и още по-големи калпазани, правейки живота на възрастните „доста по-интересен“. Те от своя страна играeха табла, шах, карти, винаги някой свиреше на китара. Повечето от колите на живущите имаха нужда от непрестанен ремонт. През няколко метра се виждаха омацани от грес и машинно масло панталони, които надзъртаха изпод легендарните Съветски класици. От тях също звучеше многожанрова музика и така по цялата улица ехтяха детски викове, смехове или възгласи типични за шопския окръг и комбинацията между Лепа Брена, „Щурците“, Панайот Панайтов и „Алфа Вил“. Контраста с Бах бе невероятен, благодарение на брат ми Веско. Тогава никой не подозираше къде ще звучат някой ден тези виртуозни фрази... В безмензурната какофония, миризмата на запичащи се чушки се преливаше с еуфорията от създаването на новата реколта компоти за зимата и разбира се лечебната за моментите без ток и вода – ракия. Обожавах всичко това, всичките тоналности на човешкото съществуване.

Незабравими бяха моментите, когато в хладните есенни вечери, след поредната криеница, се палеха триметрови огньове зад блок 88 и накрая около полунощ печахме картофи в жаравата.
Защо разказвам тези неща? Първо, защото ми става страшно мило като се връщам в този свят. Но миналото лято минах през същото това място. Не беше лесно..най-вече поради факта, че не видях, даже не усетих никого.
Не говоря за приятелите ми, голяма част от които загинаха заради наркотици, бяха убити или свършиха в затвора. Просто нямаше нищо. Е, в местността са построени нови сгради със студени прозорци излъчващи дъх на материализъм.
Но всичко живо, дори врaбчетата и гълъбите се бяха скрили някъде. Не мога и не искам да отгатвам причината, била тя политическа, философска или просто несъществуваща. Все едно е. Факта бе сивота с привкус на бездушие. Санирани стени ме наблюдаваха странно, а сателитните антени ми приличаха на ледено- безпристрастни физиономии, гледащи ме подигравателно – „Хм..,виж го, поредния меланхолик.“ Една катерушка се опита да им се разсърди, но докато се чудеше какво да каже, заспа ръждясалия си сън.

Вятъра ме побутна – „Какво търсиш? Каквото си взел, е в теб и си е твое. Запази го и погледни напред.“ Обърна се и подухвайки леко се заигра с липите. Ах, този мирис на липи! Това бе едиственото, което бе като тогава. Прегърна ме и погали с майчина загриженост. Отново чух музиката на живота и потеглих…

Мартин Пантелеев
Ноември 2014

結果 (日本語) 1:

その当時そして今」私はソフィア-最後に「ドラズバ」の最も貧しい地域の一つで育った。少なくとも、それがケースで。最近ますます多くの場合、多分それはので、私 ponatrupah ピン、私は、特にそれらについて考える、' 80 年代-私の幼年期。あまりにも乏しい平均人がいたし、78kv m の「缶」.私の場合のように、6 人の通りは人生で沸きかえった。女の子の縄跳びや弾性、他ドッジボール、また含まれている男の子を投げ、時々 または彼 nebezopasnata ゲーム コーン、サッカーやバスケット ボール、「警官と泥棒」のトーナメント。ビー玉のゲームでの競争は、いくつかの才能がこのような 3 つの「エール」の値を持つ「コカ ・ コーラ」から最も重要なキャップをヒットする 2 メートルで管理するようにすべての制限を超えています。Тъй като във всеки един от деветте входа на блока ни, живееха по десетина деца между 8 и 15 години, често навън се събирахме петдесет, че и повече малки, големи и още по-големи калпазани, правейки живота на възрастните „доста по-интересен“. Те от своя страна играeха табла, шах, карти, винаги някой свиреше на китара. Повечето от колите на живущите имаха нужда от непрестанен ремонт. През няколко метра се виждаха омацани от грес и машинно масло панталони, които надзъртаха изпод легендарните Съветски класици. От тях също звучеше многожанрова музика и така по цялата улица ехтяха детски викове, смехове или възгласи типични за шопския окръг и комбинацията между Лепа Брена, „Щурците“, Панайот Панайтов и „Алфа Вил“. Контраста с Бах бе невероятен, благодарение на брат ми Веско. Тогава никой не подозираше къде ще звучат някой ден тези виртуозни фрази... В безмензурната какофония, миризмата на запичащи се чушки се преливаше с еуфорията от създаването на новата реколта компоти за зимата и разбира се лечебната за моментите без ток и вода – ракия. Обожавах всичко това, всичките тоналности на човешкото съществуване.Незабравими бяха моментите, когато в хладните есенни вечери, след поредната криеница, се палеха триметрови огньове зад блок 88 и накрая около полунощ печахме картофи в жаравата.Защо разказвам тези неща? Първо, защото ми става страшно мило като се връщам в този свят. Но миналото лято минах през същото това място. Не беше лесно..най-вече поради факта, че не видях, даже не усетих никого.Не говоря за приятелите ми, голяма част от които загинаха заради наркотици, бяха убити или свършиха в затвора. Просто нямаше нищо. Е, в местността са построени нови сгради със студени прозорци излъчващи дъх на материализъм.Но всичко живо, дори врaбчетата и гълъбите се бяха скрили някъде. Не мога и не искам да отгатвам причината, била тя политическа, философска или просто несъществуваща. Все едно е. Факта бе сивота с привкус на бездушие. Санирани стени ме наблюдаваха странно, а сателитните антени ми приличаха на ледено- безпристрастни физиономии, гледащи ме подигравателно – „Хм..,виж го, поредния меланхолик.“ Една катерушка се опита да им се разсърди, но докато се чудеше какво да каже, заспа ръждясалия си сън.
Вятъра ме побутна – „Какво търсиш? Каквото си взел, е в теб и си е твое. Запази го и погледни напред.“ Обърна се и подухвайки леко се заигра с липите. Ах, този мирис на липи! Това бе едиственото, което бе като тогава. Прегърна ме и погали с майчина загриженост. Отново чух музиката на живота и потеглих…

Мартин Пантелеев
Ноември 2014

結果 (日本語) 2:

Togava、今「私は最終的には、ソフィアの最も貧しい地域の一つで育った - 。 "だった。少なくともその後Druzhba「最近より頻繁に、私は十分にPINを得ていたかもしれないので、私はそれらの時を考えると、 80年代に-has - 。子供の頃街の人々は、私の場合のように、持っていたし、6人用の78平方メートルから「ボックス」は非常に希少資源は、人生を沸騰が、女の子がロープや弾性、他人をジャンプします。ビー玉のゲームで「ガードと泥棒。」、サッカーやバスケットボールでトーナメントその後、「ドッジボール」は、男の子はまた時々含めるか危険な演奏コーンを組織している投げる競争は、いくつかの才能がに2メートルで管理されているすべての境界を超えましたこのような3の値を持つので、「コカ・コーラ」の最も重要なカバーを打つ「ライトビール。「私たちは50を組み立て、多くの場合、8と15年の間に10人の子供の中で住んでいた建物の入り口9のそれぞれのようにそれ以上、小大きく、さらに大きなKALPAZANITE大人になってからずっと「非常に興味深い」となっています。彼らは順番にバックギャモン、チェス、カード、ギターを演奏し、常に誰かを果たしました。住民の車のほとんどは、一定の修理を必要としていました。伝説的なソ連の古典の下から覗い溺死やグリースパンツから見える数メートルで。これらのうち、音楽のジャンルの音など、すべてのストリートチルドレンに叫び、笑いまたは叫び声代表的な専門店郡とのLepAブレナ「コオロギ」Panayot Panayotovとの組み合わせエコー「アルファヴィル」を バッハとのコントラストは、私の弟Veskoのおかげで信じられないほどでした。そして、音はいつの日か、これらのフレーズは...では名手bezmenzurna不協和音、褐変の香りが冬のコンポートのための新しい作物を作成するピーマンの陶酔感であふれており、電気や水なしで瞬間を癒すための当然れる場所疑わ誰-ブランデーを。私は人間の存在のすべてのニュアンス、ということ。愛し忘れられない瞬間が別の非表示後、冷却時秋の夜だったと石炭で3メートルのブロック88の背後に火災、最終的に真夜中プリントジャガイモの周りを点灯しているシーク。なぜこれらの事を教えてください。まず、私はこの世界に戻っているひどく素敵得るため。しかし、昨年の夏、私は同じ場所を通って行きました。Lesno..nayは私も誰にも感じられませんでした、私は見ていないという事実が主な原因ではなかった。殺された薬で死亡または刑務所で実行した多くの人の私の友人、について話をしないでください。ただ、何もありません。まあ、地域に窓が唯物の冷たい息を放出して新しい建物を建てた。しかし、すべてのライブでも、vrabchetataとハトはどこかに隠れていました。私はそれは、政治哲学的あるいは単に存在しないことが、その理由を推測する必要はありません。これは一つのことです。実際には無関心のヒントと灰色でした。、怒っている、それらを試してジャングルジムのが、何を言って思っていながら「うーん..それを見て、別のメランコリックな。」 -変な私を見て、私はふざけて私を見てアイス公平な顔の衛星料理を好きな壁をサニタイズさびた睡眠を眠った。風が私をプッシュ- "あなたは何をしているのか？どのようなテイク、それはあなたであり、あなたのものです。それを保存し、先を見てください。」彼はなって、菩提樹の木がいじっ優しく吹きました。ああ、ライムのこの香り！次に、これを唯一のものでした。彼は私を抱きしめと母の心配で愛撫しました。再び私は人生の音楽を聞いて、向かった...マーティンパンテレーエフ2014年11月

結果 (日本語) 3:

そして今私が育った一つの最も貧しい地域でソフィア、zh。„дружба。」少なくとも、それはそれであった。よりしばしば、最近では、多分、私はid番号понатрупахので。私は、それらの日間のことを考え、特に80年代の子供のためにあまりにも不十分な資源が人々と„кутийките78кв」であった。м。6人が、私の場合と同様に、ストリート・ライフでいっぱいだった。女の子ジャンプロープやスリング、ドッジボールで他を投げ、男の子も含まれることもあるまたは円錐のнебезопаснатаゲームを組織して、フットボールまたはバスケットボールトーナメント、„стражариと強盗。